Едва отварям очи след вчерашния „почивен ден“, който прекарах в изготвяне на „живи листи“, работни листи, гугъл форми и пр., актуализация на блог и пригаждането му към тези условия.
От 06:00 съм на крак - дезинфекция на къщата, въобще няма да споменавам за задълженията към баща ми, дезинфекция на компютъра, дезинфекция на ръцете и старт!
8:00 – 9:00 – работа като класен ръководител – да посрещна децата в групата, да им пожелая слънчев ден, нищо че е намръщено и вали. Да сложа важни съобщения за спазване на социална изолация и за хигиена.
9:00 – имам малко почивка, нямам първи час. Тъкмо ще си огледам за последен път днешните уроци. И ужас – в единия клас съм сбъркала датата на работния лист. О, Боже, щях да заблудя децата, да им хвърля работа за утре… Не че има нещо лошо, но днес щяха да бездействат, а утре да се претоварят… Поправям и записвам отново и Word file и pdf file. Има някакво затишие – не пиюкат групи, няма съобщения на месинджър – децата работят.
Добре, ставам за малко от компютъра, за да пепеляшквам /заимствам думата от моята приятелка Магдалена Алеманова/ и отмятам малко домакински задачки.
Отново дезинфекция на компютър, дезинфекция на ръцете и започвам час с осми клас. Поздравяваме се, давам указания, давам работа, слагам им един Gerund Word search за забавление – така де, да се забавляват, докато учат, и в този момент осъзнавам колко ми липсват и искам на живо да им кажа, че са невероятни по отношение на работата си в последните дни… Нищо, ще го кажа сега, благодаря на Вселената, че имам този клас от отговорни млади хора.
Мъжът ми, който отговаря за продоволствието на семейството, се връща и дава точна информация какво има и какво липсва в магазина. Дотук добре, но маски няма никъде, или поне в аптеките, които са му по маршрута, нали не трябва много да се отклоняваме… Отбелязвам си наум да прегледам видеоклипчето, която една приятелка ми изпрати как да си направим маски от подръчни материали. Но това после, след 12:00, ако успея да отделя време, защото, обичайно по това време очаквам обратна връзка от учениците.
И отново в час – този път не съм сбъркала датите, не преправям файлове в последната минута. Сякаш всичко минава гладко, обичайните заподозрени са на линия и работят, изпращат какво са свършили и къде се затрудняват, отговарям, пращам ги да правят упражнение в Уча.се – там, слава Богу, имат бърза обратна връзка, могат да си видят резултата и да ми го изпратят.
Ох, най-после „долазих“ до 12:00. Сещам се, че нищо не съм приготвила за обяд на домашните любимци и най-вече за баща ми. Добре, че колежката по предприемачество и технологии поиска от децата да ѝ пратят снимки какво са сготвили през уикенда за семейството си. Отварям страницата на групата на класа и оттам събирам идеи за обедното меню. Справям се бързо, защото пак почват да ми пиюкат съобщенията с обратна връзка от учениците. Отварям файловете, където си отбелязвам активността на децата, изпълненията на домашни работи, работа в платформи, гугъл форми, Майкрософт форми и още куп чудесии за формиращо образование и бърза обратна връзка. И така до 16:00 ч.
От 16:00 до 18:00ч. проверка на имейлите с домашни работи – големите ми ученици, поне тях съм научила да ми изпращат обратна връзка там, и добре, че съм ги свикнала. Сега и за мен, и за тях е по-лесно.
18:00ч. Мъжът ми ме пита какво ще готвим – в този момент осъзнавам, че цял ден не съм яла, останала съм само със сутрешното кафе, две-три бисквитки и една ябълка… Пак нямам идея за вечеря, нямам време дори да помисля за това. За пореден път, на прибежки в групата на класа, за да видя снимките на ученическите гозби. Благодаря Ви, деца, че разнообразявате менюто ми! Ето, една полза от дистанционното обучение – учители и ученици взаимно си помагат, стават по-сплотени.
След вечеря правя маски от подръчни материали, пускам пералня, отново при баща ми – добре, че живее в съседния вход и не ходя далече… И отново на компютъра, в мрежата за подготовка на уроците за следващия ден – ставам почти „експерт“ в “краденето” и отключването на „заключени“ ресурси, особено при правенето на аудиофайлове, нали, записите ми трябва да са от носител на езика/native speaker/.
В 23:00 „фаровете ми угасват“ и те слагат край на този ден. Благодаря ти, Боже, че издържах и днес!
