Den Haag

Днес Диана ще ме води в Хагата. Не знам защо, но името на града на нидерландски се произнася точно по този начин. Усещам, че е малко притеснена, защото батерията на умния ѝ телефон, където бе заредено приложението за Хага се срина по необясними причини още в началото на пътуването. Знам, че ще се справи и без това приложение, защото е велик водач. Слизаме на Централна гара Хага. Най-хубавото нещо на нидерландските градове е това, че гарата винаги се намира в центъра на града. Най-много да повървиш пет минутки и си в идеалния център. Мисля, че това е другото от нещата, заради които харесвам нидерландските железници.

Мисля, че Нидерландия е единствената държава с две столици. Официално столицата на страната е Амстердам, но парламентът се намира в Хага. Кралското семейство също е избрало този град за свое местоживеене. Така, че цялата власт е концентрирана в Хага. Първата ни задача тук е да видим Парламента. Намираме го почти без да питаме, само като се вглеждаме в информационните табели, които са почти навсякъде. Въпреки ранния час потокът от туристи вече е тръгнал. Всеки може необезпокояван да влезе в двора на парламента, да се разходи, да поседи на пейка, да погледа улични артисти или да си купи сладолед.

Тук се уверих с очите си, че някои от депутатите в нидерландския парламент идват с колело на работа и в това няма нищо срамно. Всъщност по-голямата част от хората в цялата страна се придвижват основно на велосипеди. Ако някога реша да започна бизнес в тази страна, той ще е свързан с това, да им поправям колелетата. Това го мога от малък, защото през ръцете ми са минали поне пет колела.

Нямам думи за сградата на парламента. Това е по-скоро някакъв дворец, не знам дали архитектът, който е строил сградата нещо не се е объркал. За сравнение, нашият парламент поставен до него би изглеждал почти като проста кибритена кутийка. Но по-добре да е така, защото ако депутатите ни работеха в сграда като тази на нидерландския парламент щяха съвсем да забравят откъде са.

Следващите ни цели са три музея. Първият от тях е ”Mauritshuis”. Намира се непосредствено до Парламента, така че намирането му не ни създава никаква трудност. Трябва просто да изчакаме да отвори. Докато си купуваме билетите, ни питат коя е нашата страна. Не знам защо го правят, но това ще се случва винаги, когато влизаме в музей. Явно не се отнася само за нас, защото задават този въпрос и на останалите туристи. Отново имам възможност да видя всички фламандски майстори от „Урок по анатомия на д-р Тюлп” на Рембранд до „Момичето с перлената обица” на Ян Вермеер. Музеят е приютил много картини на Рубенс, Паул Потър, Карел Фабрициус, Ян Стийн, Ханс Холбейн, Амброзиус Бочарт и други известни имена.

Като бонус към билета получаваме възможност да разгледаме безплатно Музея на принц Уилям V. Чувства се веднага разликата в предпочитаните теми. Кралските особи са си падали повече да бъде показван в картините придворния живот, ловни сцени и портрети.

И следва най-великото ни приключение – Gementeen Museum или Общинския музей. Той е доста далеч, качваме се на градски транспорт, после ходим пеша. Всеки, когото попитаме ни казва, че трябва да вървим до края на улицата и после наляво. Не знам колко пъти трябваше да правим това упражнение, но в мига, когато решихме, че ако не го намерим на следващия завой наляво просто ще се откажем, той се появи пред нас с пълния си блясък. Тук основно искаме да видим изложбата на Мондриан. Този художник е нещо като нидерландския вариант на Пикасо, въпреки че стилът му е по-различен. Общото е само епохата и стиловете през които са минали двамата. Музеят е наистина впечатляващ, защото в другите му колекции, могат да се видят платна на Клод Моне, Едгар Дега, Пол Сезан, Анри Матис, Ван Гог, Василий Кандински, Казимир Малевич и още много други големи имена. Пит Мондриан е в основата на движението „Стил”, което оказва голямо влияние върху развитието на нидерландското световно изкуство. Хагският общински музей се гордее с това, че притежава най-пълната колекция от произведения на Мондриан. Елементи от неговото изкуство посрещат и изпращат пътниците още от централата гара в града.

Живко Тенев